ВКАМЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкаменявам1 и от вкаменявам се. Тя беше изплашена от преобразяването на Елка — от вкаменяването на лицето ѝ, от злия пламък в очите, от острия хрип на гласа, преобразяван макар за секунди. Ст. Цанев, МБ, 217. Вкаменяване на почвата.