ВКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкарвам и от вкарвам се. Циолковски е писал за ракета, снабдена с течен кислород и водород като гориво .., за необходимостта от вкарване на гориво в двигателя чрез впръскване. Матем., 1965, кн. 1, 3-4. Току-що излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 136.