ВКА̀ЧВАМ

ВКА̀ЧВАМ, -аш, несв.; вкача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Качвам някого или нещо някъде, на по-високо място; покачвам. Откоа ке му я опашеше царо сабята на некого, ке го вкачеше на бинекташо [камък]. СбНУ ХХIХ, 192. вкачвам се, вкача се страд.

ВКА̀ЧВАМ СЕ несв.; вкача̀ се св., непрех. Диал. Качвам се върху, на нещо; изкачвам се, покачвам се. Отърча дома и я зеде керка му царот, та я качи на кон и той се вкачи. СбНУ ХI, 144. Белолика девойка.. /../ висок чардак градеше. / Па се вкачи на чардак, / гледа доле, па горе. Нар. пес., СбВСтТ, 80. Та отиде [Янка] във гора зелена / и се вкачи във дърво високо, / па закука като кукувица. Нар. пес., СбВСтТ, 686. Я вкачи се в одаята, / та подай ми тамбурата, / яз да свирам, / ти да играш. Нар. пес., СбБрМ, 457.

Списък на думите по буква