ВКИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКЍСВАМ, -аш, несв.; вкѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вкѝснат, св. 1. Прех. Рядко. Правя нещо да добие кисел вкус, да ферментира и да се разложи. Лошо измитата бъчва вкисва виното.

2. Непрех. За храна, питие и под. — вкисвам се, прокисвам се. След подквасването то [млякото] се охлажда и се пази на студено, за да не вкисва. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 132. Дигам очи. Слънцето е над главите ни. Обед е. Няма какво, трябва да се яде. Имаме от снощи коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата? В. Бончева, АП, 21. Яденето вкисна.

3. Прен. Непрех. Разг. Вкисвам се (в 3 знач.). Той сякаш тепърва се събуди, тласна брата си и се втурна към Боня;... Но взря се в бае Петра, позна го, вкисна сякаш и се ококори като стар петел. А. Страшимиров, ЕД, 198. вкисвам се, вкисна се. Страд. от вкисвам в 1 знач.

ВКЍСВАМ СЕ несв.; вкѝсна се св., непрех. 1. За храна, питие и под. — придобивам кисел вкус, като ферментирам и се разлагам; прокисвам, вкисвам. Смееха му се, че.. виното му, докато го продадеше, се вкисваше. Й. Йовков, ЖС, 118. В един гюм докарваха бозата от Дряново (..) и докато я докарат, тя съвсем се вкисваше. К. Калчев, ПИЖ, 177. Па кога седнеше да си пие кафето, нито думица казваше за божовни работи, ами все туй — .. за по-ланското му вино, че се вкиснало. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. Колкото повече сирище има у маслото, толкова повече се вкисва. Ако искаме да са не вкисва маслото, трябва съвършено да отстраним сирището от него. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62.

2. За бъчва и под. — получавам дъх на кисело поради ферментирането и разлагането на нещо. Бъчва, като се изпразни от виното, ако не ся измие тутакси от кала, ся вкисва. Н. Геров, РБЯ I, 132.

3. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам сърдит, навъсен; вкисвам. На комисарството му е омръзнало от циганите, ама кога изчезнат за по-дълго време, чиновниците се вкисват, щото няма кого да вземат на подбив... Й. Радичков, ББ, 68. — Кажете! Защо сте се вкиснали? Да не би пък... помежду вас нещо? А, Донке? О. Василев, Л, 34. Вкиснал се, като че му е длъжен сият свят. П. Р. Славейков, БП I, 72.