ВКЛЍНЯМ, -яш, несв.; вклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вклинявам. вклиням се, вклиня се страд.
ВКЛЍНЯМ СЕ несв.; вклѝня се св., непрех. Вклинявам се. ● Обр. Дългите и ръбести пръти някак се вклиняха в дланта му, голяма и обла като набъбнал самун. Ст. Марков, ДБ, 90.