ВКОКАЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкокаля като прил. Разг. Който е станал твърд като кокал. Вижда старецът една чешма, спира се, мокри си вкокалените опинци. Ал. Константинов, Съч. I, 285. По вкокалената от пекове земя зеят пукнатини като черни рани. Ил. Волен, ДД, 66.