ВКОКАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОКАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкокаля̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане твърдо като кокал; вдървявам. вкокалявам се, вкокаля се страд.

ВКОКАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкокаля̀ се св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кокал; вдървявам се. ● Обр. Зимата на 1858 година била необикновена за Цариград — цял месец се стелел сняг непрекъснато.. Хората се вкокалявали от студ. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.