ВКОРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОРАВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкоравя като прил. Който е станал корав, твърд; втвърден. Най-после ешелоните потеглиха.. По вкоравената земя тропаха мощно колелетата на артилерийските полкове. П. Вежинов, ЗЧР, 23. Надигна се и дядо Стоян.. И той започна да намъква големите си вкоравени и безформени опинци. П. Здравков, НД, 231. — Недей така,.. казваше Махмуд, хванал нейната вкоравена ръка, когато виждаше да преглъща сълзите си. Н. Нинов, ЕШО, 86.