ВКОРАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкоравя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане кораво, твърдо; втвърдявам. Силният януарски студ вкорави земята.

2. Прен. Правя някого да стане бездушен, безжалостен, безчувствен. Искаше да поеме въздух, да извика, да разкрие помислите си и на колене да спре злото и омразата, които вкоравяваха сърцата на тези люде. М. Смилова, ДСВ, 105-106. — Знаят бедните, че богатството вкоравява душите. О. Василев, Т, 153. вкоравявам се, вкоравя се страд.

ВКОРАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкоравя̀ се св., непрех. 1. Ставам корав, твърд; втвърдявам се. — Защо ти дращят ръцете? — попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха, заприличаха на ледени буци. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40.

2. Прен. Рядко. Ставам бездушен, безжалостен, безчувствен. Но като я погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му, вкоравило се отведнаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той и сега, че бе я родил такъв човек като Немтур. Д. Талев, ПК, 111.