ВКОЧАНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОЧАНЯ̀Л, -а, -о, мн. вкочанѐли. Прич. мин. св. деят. от вкочанея като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вдървен, вкочанен, вкочанясал. Той направи усилие да свие вкочанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха. Д. Димов, Т, 175.