ВКРАДЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКРАДЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който изразява преднамерена любезност, обусловена от стремеж да се спечели доверието и доброто разположение на някого. — Е, прощавайте! — повтори старият хусарин, но се поспря и с друг глас, вкрадчив и смирен, пошепна: — Жаден съм. Ст. Загорчинов, ДП, 40. Той вече зе да занимава не само разума, но и самолюбието на тези, към които са обръщаше и употребяваше в разговор с тях скромните и вкрадчиви форми, каквито са тези: "Мене ми са струва, че", "аз мисля".. и други. С. Бобчев, ЖФ (превод), 49.

— От рус. вкрадчивый.