ВКУ̀П

ВКУ̀П нареч. Остар. Вкупом; вкупе. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. На децата е драго да ся събират с дружина; тям тегли сръце да бъдат вкуп. Й. Груев (превод), КН 7, 118.

Списък на думите по буква