ВКУПЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКУ̀ПЕ нареч. Остар. 1. Заедно, съвместно с някого. Преди две години при нас в Русчук изгониха учителите без всяка причина, по волята и каприза на еди-кого си чорбаджия, който налягаше вкупе с послушни нему съчорбаджии да намести един старовремски учител, негов роднина и приятел. Н. Бончев, Съч. I, 88.

2. Вкупом; вкуп. А за ужина [русалиите] влязват в някоя по-широка къща всите вкупе. К. Шапкарев, Р, 16.