ВКУ̀СНИЧЪК

ВКУ̀СНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от вкусен (в 1 знач.). Хората бяха облечени лошо, нямаше храна, малцина от селото можеха да сготвят нещо по-вкусничко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. — И добитъкът не се засища вече от паша, а иска в яслите да има нещо по-вкусничко. Ст. Даскалов, ЕС, 117.

Списък на думите по буква