ВКУСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКУСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкуся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива,/ а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробинето вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия,.. той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия. ЛН, 1927, бр. 11, 1. вкусявам се, вкуся се страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието. Ч, 1875, бр. 4, 172.

— Друга форма: вкуша̀вам.