ВЛАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владувам. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката. А. Златаров, Избр. съч. III, 138. В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически. Г. Икономов, КЗ, 29. В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак. К. Христов, Избр. ст, 14. владам се страд.

ВЛА̀ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. 1. Имам едно или друго поведение, държание; държа се. От него [ученика] са изисква:.. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Някои от них били и бивали властолюбиви, люти, жестоки,.., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят. С. Радулов, НД (превод), 52.

2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе. А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. Но колонисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни.. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост. С. Радулов, ГМП (превод), 195. Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза. Н. Бончев, Съч. I, 105.

3. Владея се, сдържам се. Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и д?качливо честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова /на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам. Д. Бояджиев, С, 13.