ВЛАДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ДАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам и от владам се. По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското владане. Лет., 1876, 134. Често /аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско? Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.

ВЛА̀ДАНЕ², мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам се; държание, поведение. Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачтото още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия. Г. Йошев, КВИ (превод), 46.

ВЛАДАНЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. "Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владанѐ". Т. Влайков, Р, 27. Често, съберат се дружина от своя табор,.., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владанѐ, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор. Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26.