ВЛАДЕТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който владее, управлява, господства. Българите са твърде благосъстоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владетелното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави,.., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ. Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. Той е от благородно коляно и е граф владетелен.. Селото и селяните.., това е негов имот недвижен. Н. Бончев, Р (превод), 123.

2. Остар., сега юрид. Който дава право на собственост над нещо. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — "владала". НК, 1958, бр. 34, 2. Владетелно право.