ВЛАДЕТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЀТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената. А. Каралийчев, НЧ, 16. Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона. В. Марковски, ПЗ, 282.

2. Който е присъщ на владетел. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил. В. Геновска, СГ, 65.