ВЛАДЍЧИНА

ВЛАДЍЧИНА, мн. няма, ж. Истор. Годишен данък от времето преди Освобождението, който владиката събирал от всяко семейство в епархията си. — Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помоля да ни разскъсне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, да събира владичина, че раята отпъждала побирчиите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. А Дели Матей — как се е казвал преди като пехливанин, не знаеха — платил сто и петдесет хиляди гроша на патриарха за владичината. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385.

— Други форми: владѝщина (остар. и диал.) и владѝчнина, владѝшнина (диал.).

Списък на думите по буква