ВЛАДИЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЍЧИЦА ж. 1. Остар. Владетелка, господарка. Гордата владичица на Азия [Семирамида] не рачала да отстъпи на индийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. Едвам те [немските племена] станали оседли и ето че оседлото семейство става за настоящ елемент на общината и господарство, а вътре в семейството равноправната жена ся явява владичица на дома. Лет., 1871, 183. ● Обр. Човекът е така устроен, че нито високият пост, нито големите и отговорни задача, които лежат на плещите му, могат да го предпазят от вечната владичица на сърцата, така наречената Любов. П. Незнакомов, СМ, 25. Днес чу плача ми Мнемозина, /владичица на паметта,/ и с чудотворното си вино / преля портала на смъртта. Т. Траянов, П, 141.

2. Само ед. Рел. Епитет на Божията майка, света Богородица. "Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице..." М. Грубешлиева, ПП, 69. Свещеникът от страната на умираящий вика майката божия,.., тя да го спаси и утеши,..;"Време за помощ, сега е време за твоето отбранвание, сега е време, владичице". З. Петров и др., ЧБ (превод), 168.

— Софр. Врачански, Неделник, 1806.