ВЛАДЍШКИ

ВЛАДЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; архиерей‑

ски. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — .. — връчиха му и владишкия жезъл и тръгнаха подир него към царските двери след двете редици от ниско наведени глави. А. Христофоров, А, 262. В черквата ги чакаше отец Стефан, беше приседнал на скамейчицата до владишкия трон. Ст. Цанев, МБ, 373. Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга. Ив. Вазов, Съч. XXV, 131. В тъмното ходниче пред вратата на владиката се чу разтрепераният глас на владишкия слуга. Д. Талев, ГЧ, 352. И патриархът в един ден го [Матей] подстригал за послушник, до вечерта го направил протопрезвитер и на следващия ден му дал владишкия сан. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385. На преславската поляна, помежду царските и владишките дворове, стичаше ся народът. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 45. Владишки трон. Владишки наместник.

2. Разг. Който е като на владика. Аз се облякох с новите си дрехи,.. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, с владишки ръкави,.. кирляв фес без пискюл. З. Стоянов, ЗБВ I, 316.

— Друга (остар. и диал.) форма: владѝчки.

ВЛАДЍШКИ

ВЛАДЍШКИ нареч. По същия начин като владика. Ала Видул таз вечеря / се владишки навечеря. Ив. Вазов, В, 13.

Списък на думите по буква