ВЛАЖНЀЯ

ВЛАЖНЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) влажня̀х, прич. мин. св. деят. влажня̀л, -а, -о, мн. влажнѐли, несв., непрех. 1. Просмукан съм, покрит съм с влага (вода, пот и под.); влажен съм. Изтощено от чувства и тревоги, сърцето му прескачаше, вратът и раменете му влажнееха. А. Наковски, МПП, 215. Вятърът беше измел снеговете, но земята още влажнееше, тук и там беше дори мочурливо. А. Гуляшки, ЗВ, 435.

2. За очи — изпълвам се със сълзи, пълен съм със сълзи. — Да, имам майка — отвърна с наведени очи Палазов, неочаквано и за самия него обхванат от такова вълнение, че усети очите си да влажнеят. Й. Йовков, ВАХ, 50. Радост, съмнение, болка, гордост, тържество видимо и ясно избликваха на красивото му лице, а черните му очи грееха или влажнееха, питаха или се възмущаваха, открити за погледа на учителя. Ст. Дичев, ЗС II, 484. Петковица запее, а той уж се усмихва, а очите му влажнеят. Клати глава и току се провикне и разсмее всичките. Мил, бащин дом! И. Петров, НЛ, 127. Когато повдигна глава, лицето му изглеждаше студено, застинало. Само очите му влажнееха, в тоя миг те изглеждаха чужди на лицето. А. Гуляшки, Л, 425.

3. Рядко. Постепенно се просмуквам с все повече влага, вода, ставам все по-влажен. Закупили сме една планина цимент — така си влажнее под навесите, а работата с нашето бетонче тъпче на едно място. А. Гуляшки, ЗР, 392.

Списък на думите по буква