ВЛАЗЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ЗЯМ, -яш и -иш, несв. (остар. и диал.); вля̀за, влѐзеш, мин. св. вля̀зох, влѐзе, пов. влез, влѐзте, прич. мин. св. деят. вля̀зъл, -зла, -зло, мн. влѐзли, св. и влѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Влизам. Той никога не влазя в кърчмата, за да почерпи приятеля си, а ако влезе, то влазя да го почерпят. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Докле писари пишаха на книга сговора, войската Святославова влазяше в корабите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 178. Оставяйте често да влазя чист воздух в стаята ви. С. Радулов, НД (превод), 23. Някога, в турско време, тия гори влазяли в землището на Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 98. Когато комитетът са увери, че проводеният или препоръченият човек е чист, то влазя с него в споразумение. З. Стоянов, ЗБВ I, 123. Цветът на това дръвце бива бял и ароматичен;.. Самото дърво е ягко, жилясто и зеленикаво; то не влазя в никаква работа. Т. Икономов, ЧПГ, 74. влазя се, влезе се и влезне се безл. По-голямата част на гнездото бива скрита в земята. Вътре се влазя отгоре през пътеки като тръби. Т. Икономов, ЧПГ, 108.