ВЛАЗЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ЗЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влазям; влизане. От самото му влазяне тя беше пребледняла и в гласа ѝ звучаха неспокойни нотки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Ако тук [в селото] има войска и патрули,.., влазянето ни е придружено с твърде сложни маневри и гимнастики. П. К. Яворов, ХК, 118.