ВЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀К¹, вла̀кът, вла̀ка, мн. вла̀кове, след числ. вла̀ка, м. 1. Превозно средство, предстваляващо скачени вагони, теглени по релси от локомотив; железница. Две години преди димните кълба от комина на локомотива да фърчат всред Стара планина,.., и черни върволици от влакове,.. да сепват с железния трясък на колелетата вековната тишина на балканските самотии, аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Тя [Варвара] гледаше също и светлините на гарата и чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Не искаше да вземе дневния влак, а до вечерния имаше още доста време — какво да прави? М. Грубешлиева, ПИУ, 192. Пристигаха и заминаваха пътнишки и товарни влакове. Д. Калфов, Избр. разк., 264. Влакът прави маневра. △ Влакът има закъснение. △ Експресен влак. Електрически влак. Дизелов влак. Транзитен влак. Брониран влак. Директен влак. Извънреден влак. Пътнически влак. Бърз влак. Смесен влак.

2. Разш. Рядко. Няколко превозни средства, обикн. скачени едно о друго. Вече втори месец влакът от шейни-трактори на шестата съветска антарктическа експедиция навлиза в дълбочините на ледения континент. ВН, 1961, бр. 3155, 1.

◊ Изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) влака; изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) последния влак. Разг. За стар ерген или стара мома — не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена).

ВЛАК², вла̀кът, вла̀ка, мн. вла̀кове, след числ. вла̀ка, м. Диал. 1. Влачка от храсти или тръни. Гълъбите и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата да обират незаровеното конопено семе, което не можало да подпадне под бодливия глогов влак да го покрие с мека влажна пръст. Ц. Гинчев, ГК, 370. На орача трябва рало, плуг, влак и семе, за да оре и да сее. П. Р. Славейков, ПЧ, 22.

2. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влачка¹ (Н. Геров, РБЯ).

ВЛАК³, вла̀кът, вла̀ка, мн. вла̀кове, след числ. вла̀ка, м. Диал. Вид голяма морска рибарска мрежа; невод. Подръпва той пълния с риба влак. Ст. Младенов, БТР I, 316.