ВЛАКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който лови риба с влак3, с голяма рибарска мрежа. Ке се сторам морска риба, / ке ме
фатят влакарите, / влакарите, рибарите. Нар. пес., СбБрМ, 458.