ВЛА̀КНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е направен от влакна. Влакнена връв.
2. Прен. Диал. Който е много тънък. Па дойдоха на влакнен мост,/ .. / току дойде грешна майка,/ .. / ми се скина отпреде мост. Нар. пес., СбБрМ, 50.