ВЛАКЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀КЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от влак¹; малък влак. Асансьорът ни свали на двесте метра дълбочина под земята. И тук е шумно — край нас летят подземни влакчета. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Ония от тях [пътниците], които пътуваха за пръв път по теснолинейката през Родопите, тръпнеха от страх, когато влакчето пълзеше нагоре към скалистите върхове или се спущаше надолу в прелезите. М. Марчевски, ГБ, 5. Пряко баира е спирката на дековилката. Но миньорите бързаха, защото малкото влакче "тръгва, кога иска, и стига, кога може". Л. Галина, Л, 88-89.

2. Играчка, която представлява малък влак. — Ти имал ли си като малък конче или влакче? — попита Виолета като с мъка се отдели от елхата. Д. Кисьов, Щ, 394. Как ми се искаше да пусна влакчето по релсите! — но дадох вид, че това са играчки за малки деца! П. Славински, МСК, 15.

3. Детска игра, при която играещите се нареждат в редица един зад друг, хващат се и се движат като наподобяват влак. Той завъртя двете си ръце така, както правят децата, когато играят на влакче. П. Проданов, С, 54.