ВЛАСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛАСТ, властта̀, мн. вла̀сти, ж. 1. Само ед. Политическо управление на държава: политическо господство. Той [Киро] виждаше как Земеделският съюз набъбва, надяваше се, че в скоро време Съюзът ще вземе властта. Г. Караславов, ОХ II, 547. — За него [Икономов] се залавя или този, който бърза да дойде на власт, или този, който си отива от власт. Но никога този, който държи здраво властта. Т. Жечев, БВ, 409. В края на ХIV век разпокъсаното българско царство .. подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. Когато чорбаджиите паднаха от власт, Наке си поотдъхна. Поразпусна се сърцето му. Кр. Григоров, Н, 44. На власт съм.
2. Само ед. Със съгл. опред. Форма на държавно управление, на държавен строй; режим. Демократична власт.
3. Само ед. Основни представителни органи на държавата (Народно събрание, общински съвети), избирани демократично.
4. Обикн. със съгл. опред. Органи на държавно управление, на правителство. Постепенно еничарите .. започват да се противопоставят на централната власт и дори да ѝ диктуват. Б. Пенев, НБВ, 29. — Но скоро тия страхливци ще получат заслуженото си. — От кого? — попита тя [Ирина] равнодушно. — От законната власт. Д. Димов, Т, 524. В този квартал [Красна поляна] всички къщи бяха строени без разрешение на общинските власти. Сл. Трънски, Н, 89. // Обикн. членувано. Длъжностни лица на държавното управление; администрация. На другия ден селяните научиха, че Лепо отишъл в града, предал се на властта и разправил всичко. Елин Пелин, Съч. I, 101. Ти си искал да ме палиш? Искаш да ме убиеш? Аз ще те предам на властта. Негодяй! Разбойник! Й. Йовков, АМГ, 108. Оттогава той [Джони] се уплаши и се сви в ателието си, като в черупка, и започна да угодничи на властта. М. Грубешлиева, ПП, 263. Ако турчинът, вместо да го убие, се задоволяваше просто да го предаде на властите, той пак беше изгубен. Ив. Вазов, Съч. ХII, 112. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. ● Само ед. Разг. Ирон. За отделно лице от органите на държавно управление. — Какво има, бе Колчо? — се обади пъдарят от пътя. — Хайдук! .. — Е какво да го правим, Колчо? — Не знам! Ти си власт, ти ще кажеш! Г. Белев, ПЕМ, 62. — Тебе викам! Стой, или!... — и общинският стражар удари ръка на кобура си .. Алипи напред, след него строгата и неуморима власт — двамата се отправиха за общината. Д. Калфов, СбСт, 39. // Обикн. мн. Със съгл. опред. Длъжностни лица, органи, имащи права, пълномощия да управляват, да ръководят в определена отделна сфера на икономическия, обществения живот, на администрацията и др. Когато пристигнаха [Ирина и фон Гайер] в Кавала, предадоха кмета на пристанищните власти като изхабена и ненужна държавна вещ. Д. Димов, Т, 517-518. Между впрочем, докато корабът още се движеше, на борда му на няколко пъти прилепваха моторници и по въжената стълба доста куражлийски се изкачи‑
ха паспортните, здравните и митническите власти. П. Вежинов, ДМ, 29. Съдебните власти се бяха съгласили, срещу парично възнаграждение, да ни прекарат във втората категория виновни, които бяха включени в амнистията. К. Величков, ПССъч. I, 150. Той [Икономов] преценява обстановката през 1877 година и бърза да предложи знанията и силите си в помощ на настъпващите руски войски, както и на окупационните власти. Т. Жечев, БВ, 406. Димо касапинът изпратил свирепа дописка против ветеринарната власт, че му изтровила кучето. Чудомир, Избр. пр, 284. Санитарни власти.
5. Само ед. Права, пълномощия на държавни органи. Конвентът [във Франция през 1793 год.] запазил положението си на законодателен орган, а изпълнителната власт минала в ръцете на Комитета на общественото спасение. Ист. Х кл, 26. // Само ед. Права, пълномощия на длъжностно лице или орган. Адлер се изкашля повторно, като че не баронът, а сам се беше сгодил за госпожица Дитрих, която имаше власт да отменя военните повиквателни. Д. Димов, Т, 519. — Такъв един строг, намръщен, сякаш съм му изял и пропил бащинията. Дай власт на такъв и той ще обеси невинния човек, без да му мигне окото. М. Марчевски, ТС, 84. Защо се сърдеше на капитанчетата, на агентите? Смяташе, че те превишават властта си и от това идат злините. Не, така ги учат! В. Андреев, ПР, 138. Уставът предвижда .. и една върховна контролна институция, наречена комисия .. В случай на нужда тя придобива власт, каквато има събранието от упълномощените представители на частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262.
6. Само ед. Право и възможност на някого да се разпорежда с другиго и да го подчинява на своята воля. [Ирина] Усещаше се уморена и печална, но изпитваше странно чувство за свобода, сякаш беше доволна, че смъртта на баща ѝ я беше отървала от тираничната му, потискаща власт. Свърши се!... Д. Димов, Т, 301. Ния и тук чувствуваше върху себе си властта на свекървата, признатото ѝ право да влиза в живота ѝ. Д. Талев, ПК, 89. Другояче хаджи Генчо има власт над своето чедо и има право да прави с него, щото и да поиска. Л. Каравелов, Съч. II, 122. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт, както беше обдръгнал и на всяка чужда власт, под която подчиняваше своята воля като ратай. Т. Влайков, Съч. II, 93. Дядо Кральо отговори на Караибрахим: — Що имаше да казваме, казвахме го. Прави с нас, каквото знаеш. В твоя власт сме. А. Дончев, ВР, 219.
7. Само ед. Силно влияние, покоряващо въздействие над някого, което се дължи на авторитет, обаяние на нечия личност над него. Оставайки в кръга на лично почувствуваното, на реално въобразеното, Гьоте добива без усилия власт над сърцето и ума ни. М. Арнаудов, Г, 79. Той притежаваше върху Евгения една доста голяма власт, за да я направи несъзнателна изпълнителка на неговото злодеяние. БД, 1909, бр. 19, 2. И търпях зарад тебе [моя любима] лишения, / и рискувах не една бъднина, / но властта ти е силна над мене / и не мога да ти изменя!... Хр. Радевски, ВН, 49.
8. Само ед. Силно, покоряващо въздействие на нещо върху някого. Моята любов се разширява и задълбочава с бързината на часовете и чувствувам властта ѝ как ме прави като същинско дете. Кр. Велков, СБ, 97. Идеха тия минути, когато много и далечни спомени изведнъж се събуждат и дълго ни държат в сладката си власт. Й. Йовков, Разк. II, 65. Борчо тръгна на училище .. Всичко, което бучеше като мотор, упражняваше някаква странна власт върху него. Н. Тихолов, ДКД, 39.
◊ Губя (изгубвам / изгубя) власт над себе си. Преставам да се владея. Младен сякаш бе изгубил власт над себе си и целият трепереше от възбуда. А. Наковски, МПП, 110. Тихият глас на майката, който иначе винаги укротяваше буйното момче, тоя път го накара съвсем да изгуби власт над себе си. А. Дончев, СВС, 120. Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Личното право [на Павел] произлизаше от това, че Борис му беше брат, а общественото — от властта, с която го беше облякъл народът. Д. Димов, Т, 672. Тук, в открито море, почва и откритото недоволство на испанския офицер Хуан де Картагена, когото Карл I назначил във флотата на Магелан като свой представител и тайно го облякъл с власт, едва ли не равна на властта на Магелан. М. Марчевски, ОТ, 252.