ВЛАСТЀЛ

ВЛАСТЀЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Старин. Поет. Властелин. Ти искаш своето и вземи го, щом ореш и сееш. Такъв е праведният закон. И за болярина също, и за войводата, и за владиката. Да бъдат те властели, но не само по име и власт, а да бъдат и добри пастири. Д. Талев, С II, 219. — Право ли е това, що говорят сърбите за властелите и болярите? Ст. Загорчинов, ДП, 325. — Как тъй ти, без власт и богатство, знаеш за ромейския поход преди мене, властеля на Средец? — Има друга власт, по-силна от твоята, що аз още не мога да отхвърля. А. Дончев, СВС, 576-577.

Списък на думите по буква