ВЛАСТЕЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТЕЛЍН м. Старин. Поет. Лице, което управлява, властва с неограничена власт; всесилен владетел, господар, властел. Тъй са свикнали властелините на този свят — когато се провалят в някоя работа, да изкарат виновни слугите си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 380. В околността се срещат и стари укрепления, строени от разните властелини на града. Г. Белев, КР, 85. Той е овладян, сдържан, безмилостен властелин, който ползва докрай възможностите, които постът му дава. П. Дертлиев, ДП, 348. — Аз съм Бан Хионг. Уважаеми властелине, ние сме бедни хора. Като откуп на моя баща, който е при вас, аз мога да предложа само себе си. Ал. Гетман, ВС, 249. ● Обр. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: сърцето. Н. Райнов, БЛ, 177. Воюват облаците — отдалеч / един към друг се приближават, / и с трясък меч посреща огнен меч, / .. / Но свършва боя. Облак властелин / повежда пълчища верига. Ем. Попдимитров, К, 29.