ВЛАСТЕЛИНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТЕЛЍНСТВО, мн. няма, ср. Старин. Поет. Пълна власт над някого или над нещо; владичество, господство. Сега тя бе изпълнена с оная самоувереност на обичаната жена, когато пламенно изживява и съзнава своето властелинство над мъжа най-много тогава, когато му се оставя в ръцете. Т. Харманджиев, Р, 70.