ВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има права, власт да заповядва, да разпорежда. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и все‑
силен тютюнотърговец Владимир Златев пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта и с него [коменданта] да сподели своите мисли. Х. Русев, ПС, 5-6. // Като сказ. опред. Със следв. изр. със съюз да. Който има права, власт да извърши нещо, да разпореди нещо. — Стопанството има своя подпредседател, който те заместваше с всички права, и председател на контролния съвет, който е властен да ревизира управата, когато намери за добре! Ст. Марков, ДБ, 256. Както във всяка военна организация, щабът е властен да назначава и сменя всички командири. Х. Русев, ПС, 129.
2. Който изисква да се подчиняват на волята му. Бонка открай си беше такава с него — сдържана, упорита, властна .. Сам добър, тих, мекошав, той скоро се преви под волята ѝ .. Бонка решаваше за всичко, а той приемаше и изпълняваше с радост желанията ѝ. Г. Райчев, ЗК, 63-64. За миг в погледа на Ирина се пречупиха светкавици, разбули се властната внучка на Роман Лакапин. М. Смилова, ДСВ, 57. Той [Климент Бенков] беше буен, припрян, властен и всички се бояха от бързите му и дръзки решения. Д. Талев, ЖС, 159. Влизаше и излизаше от стая в стая, все така властен, надменен и внушителен. Д. Калфов, Избр. разк., 241. // Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; властнически. Ораторът мълчаливо погледна Спас. В тъмното профилът на другаря му се очертаваше строг и властен. Д. Добревски, БКН, 12. Широки властни стъпки прокънтяха по стихналия манастирски двор. М. Смилова, ДСВ, 12. Чуден човек беше вуйчо му Петър — типичен представител на родния си град, на народа си — упорит, предприемчив, с буден и властен дух. Д. Спространов, С, 78. В дома на Стоян Глаушев във всичко се налагаше властната воля на Султана Глаушица. Д. Талев, ПК, 8.
3. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властнически. — Води го! — заповяда той с властен жест на истински господар. Т. Генов, Избр. пр, 104. — Оставете завеската! — В гласа на човека до шофьора имаше такава властна нотка, че лекарят смутено отпусна ръка. М. Грубешлиева, ПП, 161. Той ще прибърза да каже своето властно слово: — Така съм решил аз и тъй ще бъде! Т. Влайков, Съч. III, 120. А тя [Оля] свенлива, плаха, простодушна, / на неговия властен зов послушна, / .. / излезе и неволно го последва. Ем. Попдимитров, СР, 101.
4. Който има подчиняващо влияние, покоряващо въздействие над някого. И тя го гледаше с оня нежен и властен поглед, на който Бранков неведнъж изпита силата тая вечер. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 27. Дъщеря му и зет му, архитектът, го увещаваха да продаде всичко на село .., но той не склони. Нещо непреодолимо и властно го теглеше към Старосел. Ст. Марков, ДБ, 485. Той [Хилвуд] продължи съвсем близо до нея [княгинята], със същия властен шепот, който я подчиняваше. Ст. Загорчинов, ЛСС, 111. Това бяха Куно и Коцето. Нещо властно и скъпо ги привличаше като магнит към лагера. Цв. Ангелов, ЧД, 172. // За мисъл, чувство, желание — силен, завладяващ, непреодолим. Би се стопил [Стоян] от свян и от детски страх, преди да се реши да продума — за какво? — За тъмната, властна, сладостно пареща мъка, в която гореше младото му тяло. Д. Талев, ЖС, 92. И в душата / ни смътно въставаше / властен копнеж за простор. Е. Багряна, ВС, 23. Събуждам се и тръпна. На душата / тегней ми. Властна мъчи ме тъга. К. Величков, ПССъч. II, 14.