ВЛАСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Старин. Поет. Владетел, цар. По подражание на византийските властители и българските имаха многобройни и надути титли: благоверний, благородний. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 39. Зетят на чумата бил избран за върховен властител над целия подземен свят. Чумата му отстъпила високия престол и първа му се заклела във вярност. Н. Райнов, КЧ II, 69. — Властителю, вседържателю, в опасност е твоето царство и твоят престол! Хр. Смирненски, Съч. III, 137. Но екне ли тръба, / та правоверните привика за борба, — / под свойте пряпорци се струпвали тогава / каменоградците, наравно бойна слава / те редом с гордий си властител да делят / и чуждото добро да требят и пленят... П. П. Славейков, КП ч. III, 84-85.