ВЛАСТНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛА̀СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55. Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбициозната му властническа натура. М. Кремен, РЯ, 513. Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили. Хр. Радевски, Б, 51.
2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон. С. Радев, ССБ II, 291.