ВЛАСТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀СТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от властен. — Господин началник! — каза възрастният. — Ние трябва да заминем още тая вечер .. Гласът му беше твърд, в него звучеше някаква особена властност. Приставът знаеше, че не може да има такъв глас обикновен човек от народа. П. Вежинов, ДБ, 34. Властността, която тя срещна у Александър, се проявяваше единствено спрямо жените и беше не властност, а дързостта на разглезения женкар. Л. Дилов, ПБД, 43.