ВЛАСТОГОНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТОГО̀НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Книж. Лице, което се стреми към политическа и държавна власт. Оджаклии и придворни се бутат с лакти в своето препускане подир изтърваната от султана, а още ничия власт .. Какъв леш щеше да падне в суматохата, какви рани щяха да довлекат довечера вкъщи неуспелите властогонци! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 492. Смятах опозицията за една необходимост, един контрол, корекция на властта... А те излязоха обикновени властогонци. Ем. Манов, ДСР, 245.