ВЛАСТОДЪРЖЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТОДЪ̀РЖЕЦ, мн. властодръ̀жци, м. Книж. Властник. Царуването на Екатерина се ознаменува в това отношение с още по-безогледно експлоатиране, систематически тормоз и неограничено своеволие на влъстодръжците над народа. С, 1952, кн. 9, 189. Трипроклета анатема загърмява, заехтява с глас суров, / вихром се пониса от България към храмовете на света. / Властодържци я поемат, патриарси подслоняват под покров. В. Марковски, ПЗ, 216.