ВЛАСТУНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТУ̀НА ж. Диал. 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ).

2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286.

— От гр. βλαστός 'фиданка, клонче'. — Друга форма: ласту̀на.