ВЛАХЍНКА

ВЛАХЍНКА ж. 1. Остар. Румънка. Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става. Ст. Даскалов, СЛ, 158. — Пък помниш ли като минавахме през Влашко, при влахинките като преспахме, въшките като хванахме. Г. Марковски, СК, 128. Слънцето трепти, захожда, / Стоян си в Влашко отодя, / право на чушмя отиде; / тамка си Стоян завари, / две моми, до две влахинки, / и двете влашки хортуват. Нар. пес., СбГЯ, 49.

2. Книж. Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).

3. Диал. Арумънка, цинцарка.

4. Стесн. Диал. Жена от скотовъдците-чергари от арумънски произход; каракачанка.

5. Диал. Влашка циганка. По село одат циганки, циганки, цръни влаинки. / Секакви тревки береа — / те имат трева омраза! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 114. Какъв е Стоян млад, хубав, / пък какво му е булчето, / .., / дрипаво като влаинка. Нар. пес., СбВСт, 480.

— Друга (диал.) форма: влаѝн ка.

Списък на думите по буква