ВЛА̀ХОБЪ̀ЛГАРСКИ

ВЛА̀ХО-БЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Влахо-български грамоти. Спец. Официални документи, писани през ХV в. на среднобългарски език в канцелариите на влашките и молдавските войводи, които имат голямо значение за историята на българския език и на българската държава. Светското, делово съдържание на тези канцеларски документи, известни под името влахо-български грамоти, е давало свобода на техните съставители да пренебрегват мъртвия църковен език и да използуват широко народната говорима реч. К. Мирчев, ИГ, 21.

Списък на думите по буква