ВЛАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влека. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. "Кой ли ще е този инок? — питаше се Теодосий — "силен и як трябва да е, я каква камара влачи подире си!" Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Владимир продължаваше да влачи дървета, но ръцете му премръзнаха. С. Кралевски, ВО, 117. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един дръглив кон с пепелив цвят и с бяло на челото спокойно и бавно влачеше полуразглобената талига. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. // Помагам някому да се придвижва или го карам, принуждавам да се движи, като го тегля, дърпам; мъкна, влека. Тапата крачеше ядосано по тротоара като предводител, след него Маркуча и Плътно Вдясно влачеха Даскала, сякаш бе ранен боец. Е. Кузманов, ЧДБ, 352. Тримата [Георги, Тодор и баща им] били влачени из сливенските улици, плюти и замервани с камъни от турците. Н. Ферманджиев, РХ, 121. Водех двете кучета със синджирите; те ме влачеха на отиване и пъхтяха от нетърпение по-скоро да навлезем в гората. Ем. Станев, ЯГ, 33.

2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност (обувките си, тялото си и др.); влека. Изведнаж Манолаки сякаш се досети за нещо забравено, стана и като почака малко, .., тръгна към къщи, с малки крачки, като все влачеше чехлите си. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Изненадана, тя видя да се задава старият конашки слуга Абу Бекри. — Гино мари — рече той, като влачеше емениите си по калдъръма, — тука ли ти е разпопеното момче? Ст. Дичев, ЗС I, 387-388. При движение гущерът влачи тялото си, откъдето идва и названието влечуго. Тялото му не се наранява, понеже е покрито с рогови люспи. Зоол. VII кл, 87. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едва повдигам крака от земята; влека. Влачеха нозе и други пребити люде нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 357. Сядаха да почиват, заспиваха повалени от умора, пак се събуждаха и започваха да влачат краката си. К. Ламбрев, СП, 229. Отгоре на всичко това той куцаше по-силно от всякога, полюляваше се и с мъка влачеше нозете си. Й. Йовков, Ж 1945, 89. // Рядко. За крака, нозе — нося, водя с усилие някого някъде. Накъде сега? Пияния не мисли .. Неугасналото съвсем съзнание го упътва наляво, нозете му го влачат надясно. Ал. Константинов, Съч. I, 227. Едвам, / в безмлъвна тъма, без видим път, без ясна / що-годе цел, отегнали нозе / дотегнало ме влачат. П. К. Яворов, Съч. I, 95.

3. Разг. Нося, пренасям с усилие нещо тежко; мъкна. — Сега ще те видя и тебе! — закани се в себе си той [бай Илия] на Бориса. — Ти, дето на отиване винаги мъкнеш пълни дамаджани с вино, а на връщане винаги влачиш претъпкани кошници с риба! Узнах най-сетне и твоята тайна!... Д. Калфов, КР, 61. Про̀би пръст и камъни ний влачехме — / на гърба тежеше доста множко... Е. Багряна, ПЗ, 90.

4. Прен. Разг. Пренебр. Непрекъснато донасям, внасям, занасям, отнасям различни неща някъде, обикн. вкъщи. Беше алчен [дядо поп] като вълк. Но не винаги правеше като вълка .. А като бръмбар влачеше вкъщи, откъдето му падне. Т. Харманджиев, КЕД, 54. — Другите офицерски жени получаваха цели сандъци захар и галети, и масло, и кафе, и какво ли не... А ти всичко влачеше на оная там. М. Грубешлиева, ПП, 24. Бай Иван: — При такива пазачи зяпачи / всеки влачи, каквото зака̀чи. / Борис: — Та пазача нали затова е, / да не знае и хич да нехае... Б. Балабанов, НС, 7. // Нося, имам, държа нещо у себе си, обикн. ненужно, безполезно (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие). Тогава Йордан беше млад и буен. Купуваше револвери и куршуми, влачеше вестници и брошурки, скиташе нощем по събрания, пръскаше позиви и бюлетинки. Г. Караславов, СИ, 290-291. Винаги влача в чантата си книга за четене. △ Защо влачиш тоя шлифер със себе си — топло е!

5. В съчет. със същ. окови, вериги, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влека, мъкна. Да, роб е той, народа, / .. / Окови тежки влачи и тъй смирен умира. П. К. Яворов, Съч. I, 31. И че ще

е харно да оставя веч / таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови / на онез, що влачат тежките окови. Ив. Вазов, Съч. I, 170. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или несъгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволи; влека, мъкна. Мълчаливо влачеха те [хората] още тук своя тежък живот на някакво полуоблечено и полусито племе. Кр. Велков, СБ, 17. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. От година и половина трупата .. влачеше по градове — големи и малки — своето чергарско, необезпечено съществование. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 78. Всеки седми жител на Токио влачи жалко, полугладно съществуване. РД, 1960, бр. 13, 3. Тя не желае да влачи съществувание на безправна робиня и напуска дома си. // Прен. В съчет. със същ. наказание, мъка, неволя и под. и обикн. със съгл. опред. към тях. Продължително, мъчително понасям, търпя, изживявам нещо. За една запретена и не като хората грешка той е наказал безжалостно поета още на ранни младини — и наказанието си той влачи през цял живот. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 123. Колко набързо си бяха отишли и каква мъка са влачили, можеше да се види от туй, че когато напролет се стопи снегът, пътищата, отдето бяха минали, се белееха от костите на измрелия добитък. Й. Йовков, ЖС, 126-127. "Да го мисля и да плача / и срам да бера, / тежки ядове да влача, / от жал да умра!" Ив. Вазов, Съч. I, 19. Кажете ми, речете / туй любовта какво е? / .. / Да живея без нея, / да жалея за нея, / смъртни мъки да влача, / да се смея, да плача. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 225.

6. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влека, мъкна. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 35. Прииждаха ниски тежки облаци. Вятърът ги влачеше над града, над морето. Д. Добревски, БКН, 98. По стръмната улица течеше мътен порой, който влачеше към мегдана изхвърлената от къщите смет. Ем. Станев, ИК I и II, 76. // В съчет. с води. За река — тека, протичам бавно, спокойно; влача се. Премина [князът] големи реки, които тихо влачеха мътните си води през полета и равнини. А. Гуляшки, ЗВ, 78.

7. Разг. Водя някого със себе си насила, против волята му; влека, мъкна. Четворица жандарми влачеха един нещастник към IV полицейски участък. Ал. Константинов, Съч. I, 194. Юрталана си представи как ще го подберат от къщата му, как селото ще бръмне, как ще го влачат по участъци и следователи, как ще правят огледи... Г. Караславов, С, 241. Ала в тоя миг Чапата го сграбчи със здравите си ръце и насила го помъкна назад .. — Къде ме влачиш, бе? — се чу още веднаж нейде отдалеч гласа на Рашка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25. // Водя някого някъде без нужда; влека. — Сигур Шутия е напипал някъде зайци. Пак ще те влачи за тоя, що духа. Не се водѝ по неговия ум, да си късаш цървулите! Елин Пелин, Съч. IV, 226. Да знаех, нямаше в тая студена нощ да влача децата от оня край на града. Ив. Вазов, Съч. IХ, 23. — Стягай се бабо, ще те водя на гости... — Къде по това време ще ме влачиш — озъби се баба Севда. Кр. Григоров, Н, 83.

8. Прех. и непрех. Разг. Постоянно отлагам извършването или завършването на нещо; протакам, забавям. Такава беше и стрина Ева .. Имаше хора, които влачеха, не ѝ плащаха веднага за работата, но тя, след като им поречеше един-два пъти, ги оставяше, не отиваше до съд. Ст. Даскалов, ЗС, 279-280. Един най-прост данък германецът веднага отива да го плати, а ние влачиме, влачиме, па дойдат после бирници, па почнат да секвестират. Й. Радичков, ББ, 34.

9. Диал. Разчесвам, развлачвам, разчепквам на дарак вълна и под. Зиме Благунка пращаше дъщеря си да тъче и да влачи по чуждите къщи. Ил. Волен, ДД, 25. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят, а сега те ставаха все повече. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха. Д. Талев, ПК, 141-142. Цонка прибра празните чаши на табличката и ги изнесе вкъщи, па влезе, внесе дарак и вълна и седна до Пека да влачи. Т. Влайков, Съч. II, 65.

10. Диал. Заравям с влачка засетите в пръстта семена. Облагала се Петкана / със нойни девет девера / да жъне нива голема: / девет я рала ореа, / десет я брана влачеа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 194. влача се страд.

ВЛА̀ЧА СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влека се. Саблята я няма и само ножницата се влачи и звънти по земята. Стоил носи подпоручика на ръце. Й. Йовков, Разк. I, 91. Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Елин Пелин, Съч. I, 8. В тъмнината неговата [на Хрельо] фигура .. губеше очертанията си и изглеждаше облечена с широки дрехи, краищата на които се влачеха чак по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 115. Арапчо пак беше пиян, в очите му трептяха червени езичета, ръката му стискаше хамалско въже, което се бе размотало и се влачеше далеко зад него. С. Северняк, ИРЕ, 117. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влека се. Дворът беше обрасъл с буйна растителност, по стените на къщата се влачеха стъблата на хмел.

2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло,

като си помагам с крайниците си; тътря се, влека се. Той е бил принуден по целия път до Пазарджик да се влачи на ръцете си. К. Величков, ПССъч. I, 116. Едни заспиват и не се събуждат, други са смазани и се влачат по корем, а трети викат от лудост. К. Петканов, В, 57. Влачи се [кучето] по гърди, като задържа дъха си и едва стъпя от страх да не би да изшумоли някак тревата. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5423, 3. Само че татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя, а на места да пълзи и дори да се влачи. П. Михайлов, МП, 86. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влека се. И седна и написа критика против книгата му, по-върла от гнева на хималайския тигър и по-ядовита от езика на змиите, що се влачат из непристъпната пещера на богинята на отмъщението. Ив. Вазов, Съч. ХII, 64.

3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; мъкна се, тътря се, влека се. Бягаха надолу войници, с отпуснати като тояги пушки .. други, навярно ранени, се влачеха бавно, наведени, сложили ръка на гърди. М. Кремен, Б, 119. И наистина старата беше много отпаднала. А след тази инфлуенца никаква я нямаше. Едва се влачеше и все пъшкаше, все охкаше... Г. Караславов, Тат., 242. — Тоя баща язди, а момчето му едвам се влачи от умора. Ран Босилек, ВП, 92. Дребни, недорасли сякаш хора се влачеха все тъй мудно край добитъка и пристъпваха в такт с него. Кр. Велков, СБ, 15. // За крайници — почти не се повдигам от земята или се повдигам с усилие поради умора, изтощение. Съсипа го проклетата треска .. От един месец го разтресе пак, .. краката му едва се влачеха, ръцете му висяха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136.

4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влека се, мъкна се. По улиците се влачеше зле облечена тълпа. Не можеш да познаеш кой е занаятчия и кой търговец. Й. Вълчев, СКН, 298. Уморени от трудния път, конете пристъпваха бавно. Кирил нервно дръпна гемовете, завъртя камшика и изкрещя: — Де-е-е, кранти, какво се влачите като заспали! Ст. Марков, ДБ, 34. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; мъкна се. Трамваите препълнени, накичени и отвън, по стъпалата, с пътници и стражари, едва се влачеха към гарата и съборния площад. Д. Калфов, Избр. разк., 355. Към горния площад, дето беше пазарът, се влачеха волски кола. Ем. Станев, ИК I и II, 82. ● Обр. Времето се влачеше, зимата настъпи. Ив. Вазов, Съч. VII, 174. Летен ден едвам се влачи, / дълъг път макар да гони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. // За река — тека бавно, спокойно и плавно. С лек сънлив шум се влачеше водата до тях. Кр. Велков, СБ, 121.

5. Прен. Разг. С предл. подир, след. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влека се. Новият председател на отряда произнесе кратка реч: — Слушайте, момчета! Срамота е да се влачим подир другите в съревнованието. Цв. Ангелов, ЧД, 95. // Закъснявам в извършването или завършването на нещо. — То ще се оре, че ката година си го ореме... — Да, ама се влачите до байрама, ако ви не подсетят. Л. Александрова, ИЕЩ, 229. // За работа — забавям се дълго време; проточвам се, влека се. Той негодуваше, че докато "Луди-млади" се влачела с месеци за повторно одобрение, втората драма на Яворов "Когато гръм удари" била веднага приета и ролите ѝ вече раздадени... М. Кремен, РЯ, 498. Докато тия преговори се влачеха скучно, .., случи се едно произшествие, което възбуди голяма сензация около името на Цанкова. С. Радев, ССБ II, 566-567.

6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); мъкна се, влека се. Доцентът имаше вид на човек, който цял живот се е влачил по инстанциите да дава писмени обяснения. Й. Попов, БНО, 105. Търсеше не обикновените сдружени земеделци .., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, ОХ IV, 209. Той [свако] ме посъветва също така да не се влача повече при него и да не тръбя навсякъде, че сме роднини. П. Незнакомов, БЧ, 74. По цели дни той не похваща нищо, върти се с тегота из двора, влачи се из кръчмите. Елин Пелин, Съч. II, 9. Значи ти събираш сведения! Ти си доносник .. Затова се влачеше все след Мирон поета като негова сянка. Бл. Димитрова, ПКС, 343.

7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влека се, мъкна се. Лани нали се влачеше след нея и хаджи Ивановият син? Т. Влайков, Съч. II, 11. La chére — беше Драга, по която Армодиадис се влачеше и не криеше това. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 91. Тъмни приказки дочувал, развейпрах си бил станал ти, по филибелийски хубавици си се влачел. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. // С предлог с. Имам любовни връзки с някого; мъкна се. Дали няма да ме изругае и да рече: "Какво се влачиш с моята Катя". Кр. Григоров, Р, 108. Но веднага помисли за Лина. "Тъкмо сезона на баловете. Къде ли и с кого ли ще се влачи в мое отсъствие"... М. Грубешлиева, ПП, 231.

8. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Споделям нечии възгледи, начин на действие, следвам някого или нещо; мъкна се. Като чух плачливия глас на салепчията, ми дойде на ум за оня бе, Петър Бакалов, дето се влачи подир реформистите. А. Каралий‑

чев, НЧ, 8. Нека още отсега привикнат [синовете ми] на дръзкост и дяволщина .. Да презират всичко, да не признават никакъв авторитет, ни идол, ни предразсъдък, подир който се влачи стадото на глупците. Ив. Вазов, Съч. IХ, 52.

9. За гъста течност и под. — точа се на нишки; влека се. Дедо Дичо ѝ донесъл цела паница с пресен мед. Рада .. загреба дървената лъжица в паницата, издигна я на ребро и гледа как се влачи медът от лъжицата. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Есен, когато овчето мляко става толкова гъсто, че се влачи, тя [Ваклушка] сама пълнеше една паница и даваше да я доят, докато се застудеше. Ил. Волен, БХ, 89.

◊ Влача бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. Влача се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Листчето не излезе толкова забавно, колкото тревожно. То съобщи, че на първо място в съревнованието стои втори отряд, а в опашката се влачи девети. Цв. Ангелов, ЧД, 204. Влача се като пребито куче. Разг. Вървя, влача се изнемощяло, едвам, с последни сили. — Борка, я да отидем в Сливен на по-тихичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. К. Калчев, СТ, 132. — Гледай го ти, гледай, серсемина, влачи се като пребито куче .. Трябва да се е натряскал. Н. Хайтов, ПЗ, 78. Влача се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. — Дано Бог даде час по-скоро да се срещнем! — прекръсти се Теофан .. — Ние по корем ще се влачим и пак ще стигнем до крепостта. О. Василев, ЗЗ, 62. 2. Измъчван съм от тежка болест или тежък живот, изпълнен с лишения, неволи, живея много зле; мъча се, тегля. — Проклетникът, той докара джандарите у нас. Сляп да го видя! По корем да се влачи! К. Петканов, Х, 100. 3. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. — Знаем ги ние такива капитани — за големи патриоти се пишат сега, а през войната се влачеха по корем, за да не идат на фронта... Г. Караславов, ОХ IV, 264. Влача се по ума (акъла) на някого; влача се по нечий ум (акъл). Разг. Постъпвам, действам под нечие влияние, изцяло се влияя от някого в постъпките си. Е, посърди се Станимир, укорясва баща си, но след станалото не взе да се бие, я... Щом не разбира, нека се влачи по ума на кулаците, дорде му дойде умът в главата... Кр. Григоров, Н, 67. — Ти нямаш жена нея да послушаш; ами се влачиш по акъла на Пени. В. Нешков, Н, 408. Влача си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан. Влача си пояса. Разг. Търся повод за кавга. Куче влачи <диря няма>. Разг. Не се търси отговорност за нещо, някакво провинение остава ненаказано. "Кради, прави, струвай, ама всичко да е законно. законно ли е, куче влачи... Никой нищо не може да ти направи. Куче влачи, диря няма"... П. Велков, СДН, 385. С трън да влачиш, няма какво (що) да закачиш. Разг. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща.