ВЛАЧАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАЧА̀РКА ж. Диал. Жена, която се занимава с влачене на вълна; влачкиня. Жена му не можеше да вика влачарки, защото взе от стопанството само четири-пет килограма вълна. Ст. Даскалов, СД, 522.