ВЛА̀ЧКА

ВЛА̀ЧКА1 ж. 1. Селскостопанско оръдие за изравняване на почвата след оран, което се състои от дървени или метални греди, съединени помежду си с вериги, влачени обикн. от коне напречно на посоката на движението. При липса на редосеялки върху добре изораната нива засяването може да се извърши с култиватор, а в краен случай и с грапа, след което обаче задължително да се прекара напречно на браздите дъска или трънена влачка, за да се заровят случайно останалите върху повърхността на почвата семена. РД, 1950, бр. 278, 2. Зад сеялките се закачват влачки или грапи според състоянието на почвата. РД, 1960, бр. 283, 1.

2. Диал. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влак2. Преди да навлезем в гората, срещу нас се зададе волска влачка с трупи. Ст. Станчев, НР, 105.

3. Спец. Приспособление от дълги прътове, шперплат и други подръчни материали, употребявано за влачене на болни, ранени и др. Изнасянето на пострадалите по хоризонталната подземна галерия на аварийния изход, .., е много трудно. Носилките са неудобни. Налага се да се използуват влачки или колани. Н. Иванов и др., ГО, 137.

ВЛА̀ЧКА

ВЛА̀ЧКА2 ж. Диал. Недълбока резка на рабош.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква