ВЛЕДЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕДЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вледеня като прил. 1. Който се е превърнал в лед или е покрит с лед. Вледенената земя се събуждаше, огряна от първите пролетни лъчи. △ Ръката ѝ сякаш залепна за вледенената желязна дръжка на вратата.

2. Прен. За човешко тяло или крайници — който е вдървен, неподвижен поради силно премръзване. Колко още бяхте вървели, апостоле?.. Чуждите ти, вледенени нозе сякаш вече не докосваха леда. Н. Никифоров, ПВ, 10.

3. Прен. За сърце, душа и под. — който е временно безчувствен поради страх, ужас или друго неприятно изживяване. Дълго след преживения ужас от нападението нищо не достигаше до вледенената ѝ душа. △ Бе стреснат от студенината на жена си в тоя тежък момент и я погледна с вледенено сърце. ● Обр. Кой е? / Този ли, дето ме гледа? / .. / Или онзи с усмивката бледа, / с вледенената буца в душата? Г. Джагаров, ПСВ, 13.