ВЛЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вледя̀, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Вледенявам1. Във други кът ми сочат / мъчилището — страх вледява ти умът! Ив. Вазов, Съч. III, 85. вледявам се, вледя се страд.

ВЛЕДЯ̀ВАМ СЕ несв.; вледя̀ се св., непрех. Рядко. Вледенявам се. — Това колело [за мъчения] та прави да ся вледяваш от страх. Й. Ненов, ЧГ (превод), 14.