ВЛЍВАМ

ВЛЍВАМ, -аш, несв.; влѐя, -ѐеш, мин. св. влях, прич. мин. св. деят. влял, -а, -о, мн. влѐли, прич. мин. страд. влят, -а, -о, мн. влѐти и влян, -а, -о, мн. влѐни, св., прех. 1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия. Хим. VII кл, 1950, 35. Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин "обменяме" до няколко литра от кръвта на болния. НТМ, 1966, кн. 212, 53. Лудо хоро те [русалките] ще залюлеят, /

жива вода ще попръскат с песни, / в чашки на росен сълзи ще влеят, / тия сълзи са сълзи магесни. Н. Ракитин, ППВ, 40. ● Обр. Ни в пословиците, ни в приказките не става дума за това божие безумие [любовта], която едничко влива капка сладост в горчивата чаша на живота и без което,.., земята не би била достойна да я грее слънцето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47."Да свърша с Кантакузина и при Елена!" Ето тая мисъл вливаше в жилите му [на Момчил] кръв, гореща като разтопена смола. Ст. Загорчинов, ДП, 435-436. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Хр. Ботев, Съч., 1950, 15.

2. В съчет. с води. За река, поток и под. — вливам се (в 1 знач.). Много поточета, слизащи по склона отдясно, скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица. М. Гловня и др., Р, 120. В Равена красна ази се родих, / де По водите си в морето влива, / и щасте в крехка младост там вкусих. К. Величков, Ад (превод), 53.

3. Прен. Книж. Правя да се появи, да възникне, предизвиквам (обикн. някакво чувство). Първите успехи в работата вляха мъничко радост в измъченото му сърце. В. Райков, ПВ, 19. Още не утихнал смехът от историята с жабите, една тъжна вълна се понесе към нашата махала, която вля покруса и събуди едновременно надежди у мнозина от еснафите. Ст. Чилингиров, ХНН, 215. "Та той [бати] вече ти има доверие, Рали! Вярва ти, че ще изпълниш обещанието си!..." А знаете ли каква сила дава това — да ти имат доверие! Каква бодрост вля то в моята, а сигурно и в неговата душа! Ст. Дичев, Р, 60. Сега Гунка беше израсла вече зряла мома.. Всекидневната работа вля пъргавина в плътта ѝ. Г. Райчев, ЗК, 146. О боже! / .. / влей смелост / в нашто гърмящо сърце. Гео Милев, С, 28. вливам се, влея се страд. Определеното количество подкваса се влива в млякото. Н. Димов и др., ТМ, 268. Ако смесим сярна киселина с вода, то смесеното силно ся сгорещява; затова тряба да ся влива кислота във водата, а не наопаки. И. Гюзелев, РФ, 15.

ВЛЍВАМ СЕ несв.; влѐя се св., непрех. С предл. в. 1. За река, поток и под. — вкарвам водите си в по-голяма река, езеро или море; втичам се. Отвън манастира тече кристална и шумяща река, Габровница, която отива по права линия на север да се влее в Искъра. Ив. Вазов, Съч. VII, 31-32. От Стара планина извират реките Огоста, Панега, Вит, Росица,.., които се вливат в Дунава. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Разправяха ѝ, че онази река, близо до която той бил убит, се влива в Дунава. Ст. Марков, ДБ, 86. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол. Т. Влайков, Пр I, 204. ● Обр. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка радиална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площадното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него. М. Бичев, АНВ, 240-241.

2. За течност — влизам, втичам се в нещо. Земното масло започна да ручи като река по земята.., сондьорите от цялото нефтово поле се събраха и бързо изкопаха големи ями, за да се влива нефтът в тях. П. Славински, МСК, 98. Тя следи тънката струйка, която се влива в менчето, и почти не диша. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. В тия изкопи, които бяха направени съвсем хоризонтално, полека-лека се вливаше гъстата течност. Елин Пелин, ЯБЛ, 82-83. От хрилете [на шарана] излизат артерии, които разнасят кръвта из тялото. Венозната кръв чрез две вени се влива в сърцето. Зоол. VII кл, 69. ● Обр. — Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде като жив огън. Д. Талев, ПК, 53. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дъсчен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.

3. Прен. Присъединявам се към някакво множество, включвам се в състава на някакво множество. Не се виждаше вече никой, лека-полека тълпата беше се вляла в шествието. Ст. Загорчинов, ЛСС, 137. Задните линии се вляха в първите и всички наедно,.., налетяха върху самите позиции. Й. Йовков, Разк. II, 236. Ние сме доста добре обучени, войната е калила хората.. Ще се промъкнем на север и ще се влеем в червените отряди... Д. Добревски, БКН, 159. Полкът настигна на Караивановския мост главната маса на своята дивизия, вля се в нея и с ускорен марш пое към Елхово. Д. Вълев, З, 259.

4. Прен. За чувство, настроение и под. — появявам се, създавам се у някого под въздействието на нещо. В душата му [на Миле] се вля топла нежност, той посрещаше дните и нощите примирен и тих. Д. Талев, СК, 115. Още когато влакът фучеше из несъбудените предградия, изправена до прозореца, тя се учуди, че се усеща така бодра,.. Сетне се вля в жилите ѝ треската на милионния град, даде ѝ нов, още по-силен тласък. К. Константинов, СЧЗ, 39. Чувство на сила и здраве се влива в мен от всичко диво, величествено и свободно, що ме обикаля. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 46.

Вливам / влея живителна (свежа) струя в нещо, някъде. Книж. Обновявам, раздвижвам. Преди да почне да тъпче страниците на списанието с разни "навеи", г. Страшимиров, с обнародваните тогава разкази,.., обещаваше твърде много, обещаваше да влей живителна струя в нашата повество‑

вателна литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 267. Вливам / влея масло в огъня. Рядко; Вливам / влея масло в пещта. Индив. 1. Съдействам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. А може би някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява, сами да вливат масло в огъня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74. 2. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Момково сърце немирно / пещ е съща, де безспирно, / луда-млада, страст пламти: / умна бивай, / в пещ не вливай / масло ти! П. К. Яворов, Съч. I, 12.

Списък на думите по буква