ВЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЍТАМ, -аш, несв.; влетя̀, -ѝш, мин. св. влетя̀х, прич. мин. св. деят. влетя̀л, -а, -о, мн. влетѐли, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам някъде с летене. В една ветровита сутрин през прозореца в стаята ми влетя малко сивичко птиченце. П. Славински, МСК, 85. Една пчела, като се луташе насам-нататък да намери нещо да занесе в кошера, влетя в един прозорец, завъртя се в стаята и кацна на масата. Елин Пелин, ПР, 22. Наблизо се разнесоха викове, после екнаха силни гърмежи и вътре в землянката започнаха да влитат с остър свисък куршуми. Д. Ангелов, ЖС, 395.

2. Прен. Влизам някъде стремително, с голяма бързина; втурвам се, нахълтвам, нахлувам. Вратата из един път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея, като река от счупен яз, влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462. В един миг успя да се намери на улицата, влетя в двора, зад себе си чу тежки стъпки, но не се обърна да види кой тича на помощ. Й. Радичков, СР, 156. И най-после таврите дойдоха. Те влетяха в града с бесни викове — яхнали разпенени жребци, разтворили кръвясали очи, насочили пред себе си широки мечове. Н. Райнов, КЦ, 135. В този момент в двора на рафинерията влетя файтон, а след него влезе с трясък малка платформена кола с натоварена на нея бъчонка. Д. Ангелов, ЖС, 95.

3. Разг. Пропадам, хлътвам в нещо (вдлъбнатина, дупка, яма и под.). А пък водовъртът, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари: увес и отляво и отдясно. Н. Хайтов, ДР, 171. Без да искам, влетях в ямата и си счупих крака.

4. Диал. За очи — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Очите ѝ са влетяле в главата, а лицето ѝ се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.

◊ Влитам / влетя в капан<а> (клопка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Крадяха.., насила, аджемийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое .. най-сетне влетяха с двата крака в капана. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен. Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. "Та този човек може да бъде и някой таен полицай — мина му бързо през ума. — Как щях да влетя в капана!" Д. Ангелов, ЖС, 337.