ВЛЪ̀ХВА

ВЛЪ̀ХВА1, -та, мн. -и, м. Древен мъдрец, гадател, магьосник. Около това време от изток дошли в Йерусалим влъхви, сир. мъдреци, и разпитвали къде се е родил юдейският цар. Д. Манчев, НН (превод), 57. Там, дето слънцето изгрява, имаше по него време големи звездогадателски храмове,.., дето по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите. Н. Райнов, БЛ, 111. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати: ливан, смирна и злато, за да го поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. ХI, 50.

ВЛЪ̀ХВА

ВЛЪ̀ХВА2, -та, мн. -и, м. Остар. и диал. 1. Крадец, обирник. Те бяха влъхви, т. е. крадци, деляха си не малка плячка, която бяха ударили от нейде. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 113. Никой не става изведнаж влъхва. По-многото влъхви захващат изпърво от малки измами,.., най-после стават совършени крадци, първо в малки вещи, а после и в по-големи. С. Радулов, НД (превод), 67. Щом влязла тази монета [желязната] в обръщане, числото на престъп‑

ленията в Спарта са много смалило, защото и разбойниците, и влъхвите не показвали охота да добиват такиз пари. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 149.

2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. Ивика стихотвореца уловиха влъхви (хайдути), и като щяха да го заколят, той не имаше никого да му помогне. П. Берон, БРП, 86. Отваряме и просекът влиза задихан и известява братовчеда ми, че преди няколко часове съгледал в шумака двама влъхви, които ся сговаряли да дойдат през нощ да запалят обора. С. Радулов, НД (превод), 116.

3. Хитър, находчив човек; хитрец. Стар влък е тоя лаком чорбаджия!.. И не ще остави той плячката да избяга от ръцете му. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета.. Ще искат да го изиграят него, тия влъхви. Т. Влайков, съч. III, 299-300. ● Обр. Един змей имал съкровище и го криел в една дупка, която вардил деня и нощя. Две лисици, и двете големи влъхви, сполучили най-после да станат приятелки на змея и да се вмъкнат при него. Т. Икономов, ЧПГ, 15-16. // Остар. Ирон. Хитър политически деец; демагог. Министрите в правителството на Муравиев начело със старите влъхви Мушанов и Буров бяха англофили. П. Илиев, ЛВ, 256-257. Ясно е, че под думите "Млада Франция" Левски не можеше да разбира партията на стария влъхва Тиер. Г. Бакалов, Избр. пр, 102.

Списък на думите по буква